Хлебарки

У нас: 4 вида синантропни /живеещи с човека/ хлебарки:

Кафява /германска/ – най-широко разпространена, предимно в домовете /кухните/;

Черна /ориенталска/ – предимно в мазета и подпокривни пространства, абонатни станции и канализация;

Американска – изискваща по висока температура и заселваща топли мазета, абонатни станции, канални колектори, канализация;

Мебелна – най-слабо разпространена у нас.

Женската носи на края на коремчето си кокон /оотека/ с яйца чийто брой е различен за различните видове. Коконът се оставя на тъмно, топло и влажно място и когато съзрее от него излизат нимфите /малките хлебарки/. Времето за развитие на яйцата в кокона зависи от условията на околната среда – температура, влажност, хранителна база и е средно 21 дни за кафявата хлебарка. Това означава че на всеки три седмици популацията се увеличава с 58, колкото са яйцата в кокона. За около 60 дни те достигат полова зрялост, като половината от тях са женски и отново оплодени с по 58 яйца. Хлебарките са изключително подвижни насекоми, придвижват се и разселват много бързо, като наличието на нокътчета и вендузки на краката им дава възможност за пълзене по вертикални и хоризонтални повърхности надолу с главата. Хлебарките са всеядни – хранят се с всякакви органични материи, включително с екскременти и трупове на умрели насекоми и други животни. Пълзят по хранителни продукти като при това ги повреждат и контаминират със слюнка и екскременти. Това определя и тяхното епидемиологично значение. От тялото на кафяви хлебарки са изолирани 40 вида причинители на инфекциозни заболявания /салмонелози, дизентерия, полиомиелит и много др., / в правото им черво са намерени яйца на 12 вида паразити /тении, дребни глисти, цисти на ламблии, амеби и др./. Доказано е че високата численост хлебарки в домовете предизвиква алергии на живущите, особено при малките деца, причинена от феромоните които отделят през жизнения си цикъл. Съобщава се за случаи на ухапвания на спящи хора, малки деца и кърмачета от черни хлебарки.